Напрежение сред хотелиери, учители и миньори, синдикатите плашат със стачка
Във ВИК бранша също са в протестна подготвеност, разгласи президент на КНСБ Пламен Димитров
Има огромно напрежение в разнообразни браншове. Служители на ВиК, на „ Български пощи “, както и в търговията към този момент се готвят за стачки. В хотелите и заведенията за хранене имаме високо напрежение. Това сподели в „ Тази заран “ по бТВ президент на КНСБ Пламен Димитров.
Той разкри, че дружно с сътрудниците си от „ Подкрепа “ ще се събират в първите дни на януари, с цел да решат дали ще има общи митинги.
„ Предупредихме още през есента, че има заплаха всички приходи, които са финансирани от бюджета да останат на това равнище, на което са сега. Няма обезпечени средства за нарастване на заплатите на учителите, въпреки че има политически ангажимент възнагражденията им да са в размер на 125% от междинната работна заплата за страната “, посочи Димитров.
Той показа, че не е удовлетворен от това, че минималната работна заплата се усилва алегорично, само че го приема като стъпка в вярната посока.
Водещият Златимир Йочев напомни, че няколко дни преди края на календарната година служебният кабинет реши да вдигне минималните приходи и да направи най-ниската заплата от 1 януари 2023 година в размер на 780 лв..
„ Тази стъпка е дребна, незадоволителна и закъсняла. Очаквахме много по-сериозно нарастване, най-много поради инфлацията, не за нещо друго. Със сигурност заплатите порастват в доста браншове под давление на нашият напън и диалозите с работодателите. Средните работни заплати се повишиха с към 15%, само че и те към момента не са достигнали равнищата, които желаеме “, изясни синдикалният водач.
Той уточни, че приходите на хората би трябвало да се покачат с към 20%. Инфлацията пораства през последните 6-7 месеца, означи Димитров и уточни, че скока при храните в дребната кошница към този момент е 50%. Той не утвърждава метода по който се пресмята увеличението на заплатите и упорства за втора стъпка в тази посока през второто полугодие на 2023 година Нивото на минималната заплатата би трябвало да е към 820-830 лева
Икономическият консултант в КТ „ Подкрепа ” Ваня Григорова пък разяснява в „ Здравей, България “ по Нова телевизия, че сходно алегорично нарастване на минималната работна заплата е цинизъм на фона на беднотията.
„ Имахме друго искане. На съвещанието на Тристранния съвет след извършените диалози общественият министър Лазар Лазаров съобщи, че ще увеличим заплата не на 770 лева, а на 780 лева Чудесно е, че това става, различен е въпросът, че ние казахме, че това е задоволително, в случай че бъде планувано още едно нарастване в първите месеци на 2023 година, тъй че да се компенсира инфлацията, насъбрана върху питателните артикули “, изясни тя.
„ Много добре знаем, че хората с ниски приходи изразходват всичките си средства за храна и сметки. Това, което видяхме, беше позорно спорене от страна на държавното управление. Увеличение с 10 лева е цинизъм на фона на обедняването на българския служащ ”, съобщи Григорова.
Председателят на УС на АИКБ Васил Велев пък й опонира, като посочи, че най-ниската заплата ставала не 780 лева, а 874 лв. като се прибавят междинните проценти начисления. „ Това е малко повече от 50% от междинната работна заплата сега. Говорим за нарастване малко оттатък най-смелите европейски условия. В България с тази минимална работна заплата се преизпълняват всички знаци на директивата “, разяснява той.
„ Не това е методът хората да получат по-добър стандарт. Нашият апел към хората е да не чакат страната и синдикатите да им вдигнат минималната заплата, а да се квалифицират и да работят за повече. С това нарастване се покрива инфлацията. Имаме най-голям растеж на междинната заплата в целия Европейски Съюз у нас за последното тримесечие и то е 16%, а нарастването на минималната заплата е с 20% на годишна база ”, пресметна шефът на АИКБ.
Григорова обаче отвърна, че това е интерпретация на работодателските организации. „ Средните величини изначално са порочни. Няма такива надбавки върху заплатите ”, сподели тя.
По думите й доста българи отиват да работят в чужбина поради ниските заплати у нас. „ Млад служащ в БДЖ, който работи по 12 часа получава 800 лева заплата чисто. Този човек работи 3 месеца и отпътува в чужбина. Друг образец – сега знаете, че в „ Български пощи ” има митинги, тъй като голямата част от работещите там получават заплати към 660 – 700 лева Това не са хора, които не работят и не са квалифицирани ”, сподели още икономическият консултант в КТ „ Подкрепа ”.
Има огромно напрежение в разнообразни браншове. Служители на ВиК, на „ Български пощи “, както и в търговията към този момент се готвят за стачки. В хотелите и заведенията за хранене имаме високо напрежение. Това сподели в „ Тази заран “ по бТВ президент на КНСБ Пламен Димитров.
Той разкри, че дружно с сътрудниците си от „ Подкрепа “ ще се събират в първите дни на януари, с цел да решат дали ще има общи митинги.
„ Предупредихме още през есента, че има заплаха всички приходи, които са финансирани от бюджета да останат на това равнище, на което са сега. Няма обезпечени средства за нарастване на заплатите на учителите, въпреки че има политически ангажимент възнагражденията им да са в размер на 125% от междинната работна заплата за страната “, посочи Димитров.
Той показа, че не е удовлетворен от това, че минималната работна заплата се усилва алегорично, само че го приема като стъпка в вярната посока.
Водещият Златимир Йочев напомни, че няколко дни преди края на календарната година служебният кабинет реши да вдигне минималните приходи и да направи най-ниската заплата от 1 януари 2023 година в размер на 780 лв..
„ Тази стъпка е дребна, незадоволителна и закъсняла. Очаквахме много по-сериозно нарастване, най-много поради инфлацията, не за нещо друго. Със сигурност заплатите порастват в доста браншове под давление на нашият напън и диалозите с работодателите. Средните работни заплати се повишиха с към 15%, само че и те към момента не са достигнали равнищата, които желаеме “, изясни синдикалният водач.
Той уточни, че приходите на хората би трябвало да се покачат с към 20%. Инфлацията пораства през последните 6-7 месеца, означи Димитров и уточни, че скока при храните в дребната кошница към този момент е 50%. Той не утвърждава метода по който се пресмята увеличението на заплатите и упорства за втора стъпка в тази посока през второто полугодие на 2023 година Нивото на минималната заплатата би трябвало да е към 820-830 лева
Икономическият консултант в КТ „ Подкрепа ” Ваня Григорова пък разяснява в „ Здравей, България “ по Нова телевизия, че сходно алегорично нарастване на минималната работна заплата е цинизъм на фона на беднотията.
„ Имахме друго искане. На съвещанието на Тристранния съвет след извършените диалози общественият министър Лазар Лазаров съобщи, че ще увеличим заплата не на 770 лева, а на 780 лева Чудесно е, че това става, различен е въпросът, че ние казахме, че това е задоволително, в случай че бъде планувано още едно нарастване в първите месеци на 2023 година, тъй че да се компенсира инфлацията, насъбрана върху питателните артикули “, изясни тя.
„ Много добре знаем, че хората с ниски приходи изразходват всичките си средства за храна и сметки. Това, което видяхме, беше позорно спорене от страна на държавното управление. Увеличение с 10 лева е цинизъм на фона на обедняването на българския служащ ”, съобщи Григорова.
Председателят на УС на АИКБ Васил Велев пък й опонира, като посочи, че най-ниската заплата ставала не 780 лева, а 874 лв. като се прибавят междинните проценти начисления. „ Това е малко повече от 50% от междинната работна заплата сега. Говорим за нарастване малко оттатък най-смелите европейски условия. В България с тази минимална работна заплата се преизпълняват всички знаци на директивата “, разяснява той.
„ Не това е методът хората да получат по-добър стандарт. Нашият апел към хората е да не чакат страната и синдикатите да им вдигнат минималната заплата, а да се квалифицират и да работят за повече. С това нарастване се покрива инфлацията. Имаме най-голям растеж на междинната заплата в целия Европейски Съюз у нас за последното тримесечие и то е 16%, а нарастването на минималната заплата е с 20% на годишна база ”, пресметна шефът на АИКБ.
Григорова обаче отвърна, че това е интерпретация на работодателските организации. „ Средните величини изначално са порочни. Няма такива надбавки върху заплатите ”, сподели тя.
По думите й доста българи отиват да работят в чужбина поради ниските заплати у нас. „ Млад служащ в БДЖ, който работи по 12 часа получава 800 лева заплата чисто. Този човек работи 3 месеца и отпътува в чужбина. Друг образец – сега знаете, че в „ Български пощи ” има митинги, тъй като голямата част от работещите там получават заплати към 660 – 700 лева Това не са хора, които не работят и не са квалифицирани ”, сподели още икономическият консултант в КТ „ Подкрепа ”.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ